Виж колко си пораснал вече, Сине...
А беше мъничък - като мишле...
В прегръдките ми гушеше се плахо,
все искаше аз да те нося на ръце.
А помниш ли приятеля си плюшен,
тъй верен - винаги до теб?!
И помниш ли, все ми разказваше
историята си за малкото мече?
А помниш ли, как в нощите уплашен
ме молеше да те спася -
от дракона дошъл в съня ти
и стреснал те с голяма огнена уста? ...