На моя син Преслав

Аз не знам добър баща ли бях?

След време може би ще ми го кажеш?

Старах се. Даже мисля, че успях!

Сгреших ли някъде, ще ми покажеш!

Дали се справих? Може би! Не зная!

Порасна бързо. Вече мъж си ти.

Късмет и здраве ще ти пожелая!

И здраве! Истински човек бъди!

Ще дойде време, аз ще си отида.

Все някога ще стане и това!

Но искам само тебе да те видя

успял, и със семейство и деца!

Ще чакам у дома да се завръщаш,

и аз със внуците си да играя.

Ще чакам тук, в дома ти! В твойта къща!

Ще го дочакам ли, това не зная?

Бъди щастлив, благословен от Бога!

Не се предавай, упорит бъди!

Аз ще съм до теб докато мога!

След туй по моите следи върви!

Не се предавай! Просто продължавай

напред, напред, и все напред върви!

Не се прекланяй, не се унижавай!

Следвай своя път! И продължи!

Ще съм със теб. И ти го обещавам!

Душата ми ще бъде у дома!

Това на тебе сине завещавам:

Останалото просто е съдба!

14.08.2021 г.