13 may 2007, 16:16

На моя скъп човек

  Poesía
1K 0 0
Като светъл лъч ти озари дните ми,
премахна болка и тъга непреодолима,
искам пак да се взирам в твоите очи,
така пълни с любов и невинност.
Ела ти, мое спасение,  ела, вземи ме,
отведи ме тъй далече, където  никой не ще ни намери.
Ела, целуни ме, прегърни ме пак така  наустоимо,
докажи на всички, че сме силни, неотразими,
все за любов  жадуваме, любов така бленувана.
Километри ни дели от  късчица любов,
но какво е това, нима преграда е. Не,
това е просто една  малка подробност,
подробност, която ще преодолеем, знам.
Ела, аз  те чакам, готова съм,
на прага чакам  сама  сред  море от падащи звезди,
отново чакам ли, чакам  теб да зърна пак сред хиляди звезди.
Ела, погледни ме пак с твоите проницателни сини очи,
пак да  бъдем както преди - сами в нощта сред хиляди мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...