Като светъл лъч ти озари дните ми,
премахна болка и тъга непреодолима,
искам пак да се взирам в твоите очи,
така пълни с любов и невинност.
Ела ти, мое спасение,  ела, вземи ме,
отведи ме тъй далече, където  никой не ще ни намери.
Ела, целуни ме, прегърни ме пак така  наустоимо,
докажи на всички, че сме силни, неотразими,
все за любов  жадуваме, любов така бленувана.
Километри ни дели от  късчица любов,
но какво е това, нима преграда е. Не,
това е просто една  малка подробност,
подробност, която ще преодолеем, знам.
Ела, аз  те чакам, готова съм,
на прага чакам  сама  сред  море от падащи звезди,
отново чакам ли, чакам  теб да зърна пак сред хиляди звезди.
Ела, погледни ме пак с твоите проницателни сини очи,
пак да  бъдем както преди - сами в нощта сред хиляди мечти.