13 мая 2007 г., 16:16

На моя скъп човек

1K 0 0
Като светъл лъч ти озари дните ми,
премахна болка и тъга непреодолима,
искам пак да се взирам в твоите очи,
така пълни с любов и невинност.
Ела ти, мое спасение,  ела, вземи ме,
отведи ме тъй далече, където  никой не ще ни намери.
Ела, целуни ме, прегърни ме пак така  наустоимо,
докажи на всички, че сме силни, неотразими,
все за любов  жадуваме, любов така бленувана.
Километри ни дели от  късчица любов,
но какво е това, нима преграда е. Не,
това е просто една  малка подробност,
подробност, която ще преодолеем, знам.
Ела, аз  те чакам, готова съм,
на прага чакам  сама  сред  море от падащи звезди,
отново чакам ли, чакам  теб да зърна пак сред хиляди звезди.
Ела, погледни ме пак с твоите проницателни сини очи,
пак да  бъдем както преди - сами в нощта сред хиляди мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...