8 oct 2007, 21:40

На моя съпруг

  Poesía
1.5K 0 5
Аз съм цвете и ти давам своя цвят,
да не увяхна – да ме пазиш,
да ухае твоя свят.

Преди да ме целунеш, се чудех
как целуваш,
преди за пръв ме любиш,
се питах как ли любиш.
Сега знам всичко -
аз съм твойто цвете,
което ти държиш в ръцете.

Аз съм буря, но не бой се,
срещу неприятели бушува,
а със теб в постелята лудува!
Аз съм още зелена
и от теб няма да съм сломена,
защото с теб аз съм
във вечна младост
и тъга да е, ти си мойта радост!

Аз съм пролет,
на птица красива полет
и никой не ще скърши мойте крила,
защото ти би убил за мен,
аз съм в твойта душа.
Аз съм жена, която е
най-обичаната в света,
от своя съпруг - и тя му връща това!

07.10.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...