8 окт. 2007 г., 21:40

На моя съпруг

1.5K 0 5
Аз съм цвете и ти давам своя цвят,
да не увяхна – да ме пазиш,
да ухае твоя свят.

Преди да ме целунеш, се чудех
как целуваш,
преди за пръв ме любиш,
се питах как ли любиш.
Сега знам всичко -
аз съм твойто цвете,
което ти държиш в ръцете.

Аз съм буря, но не бой се,
срещу неприятели бушува,
а със теб в постелята лудува!
Аз съм още зелена
и от теб няма да съм сломена,
защото с теб аз съм
във вечна младост
и тъга да е, ти си мойта радост!

Аз съм пролет,
на птица красива полет
и никой не ще скърши мойте крила,
защото ти би убил за мен,
аз съм в твойта душа.
Аз съм жена, която е
най-обичаната в света,
от своя съпруг - и тя му връща това!

07.10.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...