На моя съпруг
Аз съм цвете и ти давам своя цвят,
да не увяхна – да ме пазиш,
да ухае твоя свят.
Преди да ме целунеш, се чудех
как целуваш,
преди за пръв ме любиш,
се питах как ли любиш.
Сега знам всичко -
аз съм твойто цвете,
което ти държиш в ръцете.
Аз съм буря, но не бой се,
срещу неприятели бушува,
а със теб в постелята лудува!
Аз съм още зелена
и от теб няма да съм сломена,
защото с теб аз съм
във вечна младост
и тъга да е, ти си мойта радост!
Аз съм пролет,
на птица красива полет
и никой не ще скърши мойте крила,
защото ти би убил за мен,
аз съм в твойта душа.
Аз съм жена, която е
най-обичаната в света,
от своя съпруг - и тя му връща това!
07.10.2007
да не увяхна – да ме пазиш,
да ухае твоя свят.
Преди да ме целунеш, се чудех
как целуваш,
преди за пръв ме любиш,
се питах как ли любиш.
Сега знам всичко -
аз съм твойто цвете,
което ти държиш в ръцете.
Аз съм буря, но не бой се,
срещу неприятели бушува,
а със теб в постелята лудува!
Аз съм още зелена
и от теб няма да съм сломена,
защото с теб аз съм
във вечна младост
и тъга да е, ти си мойта радост!
Аз съм пролет,
на птица красива полет
и никой не ще скърши мойте крила,
защото ти би убил за мен,
аз съм в твойта душа.
Аз съм жена, която е
най-обичаната в света,
от своя съпруг - и тя му връща това!
07.10.2007
© Божана Петрова All rights reserved.
