vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
4 dic 2007, 11:06

На моят Никола... изпято 

  Poesía » Otra
1215 0 26
 

Ееееей там...

Виждаш  ли, оная гемия

насред морето... навътре

и в нея моят Никола?

Обречена бях...

В черния петък  срещу събота

аз да му бъда гемията.

Аз да му бъда и хляба,

солта

...И изгората.

Клетва му дадох.

По тъмни доби свещица

да паля,

кога почернее небето

и забеснее водата му...

Обречена съм...

Очите ми заран,  все будни

зората да срещат

и по сълзите им - добро да гадая.

Обречена съм...

И той за мен да живее.

Да не ми пърха сърцето,

всеки път кога  в морето

отплава...

Вещерска  магия му сторих.

Невестинска риза

разкъсах,

на девет бели парчета

и в тях положих  иконата.

Със седем я върви

превързах,

седем пъти по седем

прекръстих...

И тайно за всички се молих.

Скоро е празник - Никулден.

Душата ми пее от радост.

Жив и здрав... Ей на!

Виждам го.

Пори  водата, идва си.

Пълна до горе гемията.

Много риба... И вино.

Дай да нахраним и мъртвите, Никола -

да се кротне морето.

................................

Обречена  съм.

На тебе... И на иконата.

 

 

 

(На Именниците, които ще празнуват,

а на тия в морето - До суша!)

 

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??