На моят Никола... изпято
Ееееей там...
Виждаш ли, оная гемия
насред морето... навътре
и в нея моят Никола?
Обречена бях...
В черния петък срещу събота
аз да му бъда гемията.
Аз да му бъда и хляба,
солта
...И изгората.
Клетва му дадох.
По тъмни доби свещица
да паля,
кога почернее небето
и забеснее водата му...
Обречена съм...
Очите ми заран, все будни
зората да срещат
и по сълзите им - добро да гадая.
Обречена съм...
И той за мен да живее.
Да не ми пърха сърцето,
всеки път кога в морето
отплава...
Вещерска магия му сторих.
Невестинска риза
разкъсах,
на девет бели парчета
и в тях положих иконата.
Със седем я върви
превързах,
седем пъти по седем
прекръстих...
И тайно за всички се молих.
Скоро е празник - Никулден.
Душата ми пее от радост.
Жив и здрав... Ей на!
Виждам го.
Пори водата, идва си.
Пълна до горе гемията.
Много риба... И вино.
Дай да нахраним и мъртвите, Никола -
да се кротне морето.
................................
Обречена съм.
На тебе... И на иконата.
(На Именниците, които ще празнуват,
а на тия в морето - До суша!)
© Веска Алексиева All rights reserved.
