Не ме е страх да засвиря
на китара със тръни,
заместили струните...
Знам, че капките алени
от пресните рани
ще станат на ноти.
Ще напишат най-чудна мелодия,
най-нежна и пълна с любов.
Ще докоснат душата,
за да разцъфне в рози тя.
И тогава китарата по-нежно ще свири,
ще се превърнат на истински струни тръните
и Орфей ще се обърне и ще ни завиди.
© Кирил Айдаров Todos los derechos reservados
Добре дошъл, но защо все още няма втора творба?
Хайде, искаме още