22 mar 2011, 19:42

На моята любима 

  Poesía » De amor
534 0 3

Не ме е страх да засвиря
на китара със тръни,
заместили струните...

 

Знам, че капките алени
от пресните рани
ще станат на ноти.

Ще напишат най-чудна мелодия,
най-нежна и пълна с любов.
Ще докоснат душата,
за да разцъфне в рози тя.

И тогава китарата по-нежно ще свири,
ще се превърнат на истински струни тръните
и Орфей ще се обърне и ще ни завиди.

© Кирил Айдаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??