Не ме е страх да засвиря
на китара със тръни,
заместили струните...
Знам, че капките алени
от пресните рани
ще станат на ноти.
Ще напишат най-чудна мелодия,
най-нежна и пълна с любов.
Ще докоснат душата,
за да разцъфне в рози тя.
И тогава китарата по-нежно ще свири,
ще се превърнат на истински струни тръните
и Орфей ще се обърне и ще ни завиди.
© Кирил Айдаров All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
