3 feb 2007, 7:11
На Моята Майчица...
Диво боли.
Каза ми ти.
Аз те разбирам.
От болка умирам.
Сълзите твои как да спра?
В очите ти безумна болка съзрях.
Но аз съм с теб. Сега и тук.
На цялата жестока болка напук.
Ще те погаля. И ще те прегърна.
Съжалявам, но не мога днес да я върна.
Боли ме. За нея. За теб.
Боли ме от липсата, от студения лед.
Нея я няма. Късно е вече.
Времето й бавно изтече.
Едно на света запомни само -
до тебе съм ВИНАГИ, скъпа Мамо!!!
Каза ми ти.
Аз те разбирам.
От болка умирам.
Сълзите твои как да спра?
В очите ти безумна болка съзрях.
Но аз съм с теб. Сега и тук.
На цялата жестока болка напук.
Ще те погаля. И ще те прегърна.
Съжалявам, но не мога днес да я върна.
Боли ме. За нея. За теб.
Боли ме от липсата, от студения лед.
Нея я няма. Късно е вече.
Времето й бавно изтече.
Едно на света запомни само -
до тебе съм ВИНАГИ, скъпа Мамо!!!
© Петя Терзийска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ви
! -
Прекрасен стих,душата ми портепери!
-
Много мило, разчувства ме...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
