На Моята Майчица...
Диво боли.
Каза ми ти.
Аз те разбирам.
От болка умирам.
Сълзите твои как да спра?
В очите ти безумна болка съзрях.
Но аз съм с теб. Сега и тук.
На цялата жестока болка напук.
Ще те погаля. И ще те прегърна.
Съжалявам, но не мога днес да я върна.
Боли ме. За нея. За теб.
Боли ме от липсата, от студения лед.
Нея я няма. Късно е вече.
Времето й бавно изтече.
Едно на света запомни само -
до тебе съм ВИНАГИ, скъпа Мамо!!!
Каза ми ти.
Аз те разбирам.
От болка умирам.
Сълзите твои как да спра?
В очите ти безумна болка съзрях.
Но аз съм с теб. Сега и тук.
На цялата жестока болка напук.
Ще те погаля. И ще те прегърна.
Съжалявам, но не мога днес да я върна.
Боли ме. За нея. За теб.
Боли ме от липсата, от студения лед.
Нея я няма. Късно е вече.
Времето й бавно изтече.
Едно на света запомни само -
до тебе съм ВИНАГИ, скъпа Мамо!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
!
