Feb 3, 2007, 7:11 AM

На Моята Майчица...

  Poetry
964 0 3
Диво боли.
Каза ми ти.
Аз те разбирам.
От болка умирам.
Сълзите твои как да спра?
В очите ти безумна болка съзрях.
Но аз съм с теб. Сега и тук.
На цялата жестока болка напук.
Ще те погаля. И ще те прегърна.
Съжалявам, но не мога днес да я върна.
Боли ме. За нея. За теб.
Боли ме от липсата, от студения лед.
Нея я няма. Късно е вече.
Времето й бавно изтече.
Едно на света запомни само -
до тебе съм ВИНАГИ, скъпа Мамо!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...