4 feb 2006, 15:24

На моята половинка

  Poesía
1.1K 0 0



На моята половинка


 

Гарибалди смееше се запленен,
Беше неговият ден рожден.
Кръстник бях му аз тогава,
Ти красивата му дама...

Слънчеви отблясъци по нас искряха,
Снежния човек топяха.
Дивната ти младост пиех аз,
Ромолеше весел смях.

Времето лети не спира,
Мигове, минути, часове...
И откъде ли то извира,
Къде ли ще ни отнесе?

Пътища изминати, нощи и дни
Изгреви, залези, небе и звезди...
Музика във тишината, нашата съдба,
Мирис на кокиче, дъждовна дъга.

Тъмнината руса в твоите коси,
Обливат ме вълни с наслада.
Блясъка златист във твоите очи,
Стопля ме и сгрява ми душата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...