Feb 4, 2006, 3:24 PM

На моята половинка

  Poetry
1.1K 0 0



На моята половинка


 

Гарибалди смееше се запленен,
Беше неговият ден рожден.
Кръстник бях му аз тогава,
Ти красивата му дама...

Слънчеви отблясъци по нас искряха,
Снежния човек топяха.
Дивната ти младост пиех аз,
Ромолеше весел смях.

Времето лети не спира,
Мигове, минути, часове...
И откъде ли то извира,
Къде ли ще ни отнесе?

Пътища изминати, нощи и дни
Изгреви, залези, небе и звезди...
Музика във тишината, нашата съдба,
Мирис на кокиче, дъждовна дъга.

Тъмнината руса в твоите коси,
Обливат ме вълни с наслада.
Блясъка златист във твоите очи,
Стопля ме и сгрява ми душата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...