28 ene 2005, 15:35

На моята приятелка и на мен

  Poesía
1.7K 0 2
Моята приятелка, тъй мила и добра.
Моята приятелка - тя също е и зла.
Зла е, защото животът я мачка.
Зла е, защото била е играчка.
Нейде във тъмното загубила пътя
бавно, отнесено вечно се скита.

Виждам аз себе си в нея,
виждам и аз как пустея.
Толкова силно боли ни,
че не знам как още сме живи.

Моля те мила, недей се отдръпва.
Знам, че по тухли трудно се стъпва.
Знам, че отломките много тежат
и че животът ти вложен е в тях.

Само, че мисля. Знам го дори,
знам, че и ние не сме си сами.
Виждам аз толкова хубави дни.
Виждам морета, слънца, синеви!

Моя приятелко, тук си сега.
Нека те хвана аз за ръка.
Виж си детето как ярко блести
цяло окъпано в твойте сълзи.

Детето, детето на прежни мечти,
то е което ще ни спаси.
Бавно притварям уморени очи,
а вече е късно и на мен ми се спи...

           Лека нощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...