8 oct 2016, 21:49  

... На моята светла звездичка...

927 4 6

...На моята светла звездичка...

 

Отвъд нещата и въпреки разстоянието

винаги ще бъдеш моя, всяка моя частица...

Рисуваща пътеката на душата и живота ми,

татуирана във всеки точица, моя звездичке...

 

И блестиш за мен винаги, както в моментите на

тъма така и в тези на лъчиста и топла светлина

и никога, никога не ще си отидеш от сърцето ми...

господарка, пазителка и птица на тайните ми ти...

на страстите и на мечтите ми..

 

Безброй животи придружават спомените ти,

миговете в които живееш и ще пребъдеш...

Звездичке моя никога няма да се предам и както

искаш ти ще ти следвам, ти си силите и волята ми,

тишината, вика, погледа ми към вечността...

 

Минаха няколко секунди, дни или години, не знам...,

но ти продължаваш да си там и тук в мен - моята звездичка...

Жива, свежа и блестящата, като всеки един ден под теб,

в обятията ти, защото ти просто си моето щастие...

 

...защото, когато лампата изгасне и слънцето залезе,

ти си моята магия, създаваща светулки от лъчи

и блестиш завинаги - моя светла звездичке...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Суми, Вел, Звездичке, Лорче, Ел, Ади - благодаря ви сърдечно, мили приятели! Прегръдки за всички!
  • Толкова съкровенно! Красота!
  • С тази твоя творба започнах усмихнато деня си! Харесва ми колко е звездно небето днес в сайта и как всички мечтаете да докоснете звездите! И аз мечтая! И по един или друг начин и аз ги достигам, четейки ви!
    Лили, всеки има своята звездичка! Нека винаги ангелски те закриля и обича! Винаги да ти дава сили!
  • Винаги съм харесвала стила ти на писане....
  • Една звезда огрява няколко планети винаги... Поздравче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...