Oct 8, 2016, 9:49 PM  

... На моята светла звездичка...

  Poetry » Love, Other
932 4 6

...На моята светла звездичка...

 

Отвъд нещата и въпреки разстоянието

винаги ще бъдеш моя, всяка моя частица...

Рисуваща пътеката на душата и живота ми,

татуирана във всеки точица, моя звездичке...

 

И блестиш за мен винаги, както в моментите на

тъма така и в тези на лъчиста и топла светлина

и никога, никога не ще си отидеш от сърцето ми...

господарка, пазителка и птица на тайните ми ти...

на страстите и на мечтите ми..

 

Безброй животи придружават спомените ти,

миговете в които живееш и ще пребъдеш...

Звездичке моя никога няма да се предам и както

искаш ти ще ти следвам, ти си силите и волята ми,

тишината, вика, погледа ми към вечността...

 

Минаха няколко секунди, дни или години, не знам...,

но ти продължаваш да си там и тук в мен - моята звездичка...

Жива, свежа и блестящата, като всеки един ден под теб,

в обятията ти, защото ти просто си моето щастие...

 

...защото, когато лампата изгасне и слънцето залезе,

ти си моята магия, създаваща светулки от лъчи

и блестиш завинаги - моя светла звездичке...!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Суми, Вел, Звездичке, Лорче, Ел, Ади - благодаря ви сърдечно, мили приятели! Прегръдки за всички!
  • Толкова съкровенно! Красота!
  • С тази твоя творба започнах усмихнато деня си! Харесва ми колко е звездно небето днес в сайта и как всички мечтаете да докоснете звездите! И аз мечтая! И по един или друг начин и аз ги достигам, четейки ви!
    Лили, всеки има своята звездичка! Нека винаги ангелски те закриля и обича! Винаги да ти дава сили!
  • Винаги съм харесвала стила ти на писане....
  • Една звезда огрява няколко планети винаги... Поздравче!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...