16 ago 2021, 15:08

На моята учителка

599 1 2

Тя имаше големи сини очи

и руса плитка до кръста,

 гледаше ни гальовно почти

подпряла брадичка на пръста.

 

Урокът започваше усмихната,

не смеехме да шепнем дори,

гласът ѝ мелодичен ни засищаше

и още в сърцата ни ехти.

 

Тя носеше урокът на надеждата,

на нас го предаде до края,

при трудности не се навеждайте,

успя от сърце да ни завещае.

 

Учителко моя любима,

ти направи от мене човек,

блага дума за тебе аз имам,

като песен, като обич, като лек!

 

Ще запомня очите ти сини,

като оазис в моето сърце,

от него ще пия с години,

с твоя снимка в моите ръце!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младен, благодаря ти от сърце, винаги си ме вдъхновявал!
  • Правиш много благороден поетичен жест към своята учителка, Миночка!
    Малцина умеят да са така признателни. Аплаузи!

    П.П. Благодаря ти, че подкрепи /Решава логиката.../!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...