На моята внучка Жанета

Защо ли след тебе да тичам,

защо ли за теб да умра? -

Ти себе си само обичаш,

в ума ти е всичко игра.

Отивай си, бягай, момиче.

Аз нямам какво да ти дам.

Отивай,където обичаш -

не искам за тебе да знам.

Ти литна по своя пътека,

но времето бърза за мен...

Потичай за здраве и нека

на някой попаднеш във плен.

Отивай си, бягай, момиче,

защо ли за тебе да знам.

Живей си живота, обичай. -

Не искам да бъда аз там.

На криво ще стъпиш, полека!

Това не е детска игра!

Днес, сбогом ти казвам и нека

съдбата към теб е добра!