6 abr 2006, 23:02

На музата ми

  Poesía
1.1K 0 12

 Седя във ъгъла с наведена глава
 със свойте мисли и желания
 отсреща гледа ме студената стена
 и ме притиска с ледено мълчание.
В главата ми разхождат се объркани
 приятели и врагове,
любови и омрази,
срещат се различни светове
 и всеки гледа другите- да ги прегази.
Седя и чакам те с нескрит копнеж
да дойдеш тук при мене, мила моя
изпълнена със вяра и стремеж
 да нарушиш на времето покоя.
Повдигам бавно погледа, а ти стоиш
 спокойна,мъдра...и красива
дошла си тука да ме вдъхновиш
 о, музо моя, талантлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...