Apr 6, 2006, 11:02 PM

На музата ми

  Poetry
1.1K 0 12

 Седя във ъгъла с наведена глава
 със свойте мисли и желания
 отсреща гледа ме студената стена
 и ме притиска с ледено мълчание.
В главата ми разхождат се объркани
 приятели и врагове,
любови и омрази,
срещат се различни светове
 и всеки гледа другите- да ги прегази.
Седя и чакам те с нескрит копнеж
да дойдеш тук при мене, мила моя
изпълнена със вяра и стремеж
 да нарушиш на времето покоя.
Повдигам бавно погледа, а ти стоиш
 спокойна,мъдра...и красива
дошла си тука да ме вдъхновиш
 о, музо моя, талантлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...