30 ene 2014, 18:13

На Н.О.

926 0 0

Тъй дълго лутах се във празнотата

на скучни дни и тъжна самота,

сред същностите сиви на тълпата

аз губех чувственост и чистота.

 

Затуй наивна съм навярно,

че чувствам днес най-нежен зов,

че търся искреност и вярност,

че вярвам в светлата любов.

 

Тя блясва пъстра. В две очи

крила разперва всяка мисъл,

там твоето "Обичам те" звучи.

То гордо е. Аз чувствам - имам смисъл.

 

Че плача знам, но океани

аз бих изплакала за теб,

че хиляди са кървавите рани

на индианеца, обикнал дива степ.

 

Прегръщам силните ти рамене,

целувам твоя лик, любов, и още,

промивам наранените ти колене,

очаквам нежните ни нощи.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...