30 ene 2014, 18:13

На Н.О.

927 0 0

Тъй дълго лутах се във празнотата

на скучни дни и тъжна самота,

сред същностите сиви на тълпата

аз губех чувственост и чистота.

 

Затуй наивна съм навярно,

че чувствам днес най-нежен зов,

че търся искреност и вярност,

че вярвам в светлата любов.

 

Тя блясва пъстра. В две очи

крила разперва всяка мисъл,

там твоето "Обичам те" звучи.

То гордо е. Аз чувствам - имам смисъл.

 

Че плача знам, но океани

аз бих изплакала за теб,

че хиляди са кървавите рани

на индианеца, обикнал дива степ.

 

Прегръщам силните ти рамене,

целувам твоя лик, любов, и още,

промивам наранените ти колене,

очаквам нежните ни нощи.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....