30 янв. 2014 г., 18:13

На Н.О.

924 0 0

Тъй дълго лутах се във празнотата

на скучни дни и тъжна самота,

сред същностите сиви на тълпата

аз губех чувственост и чистота.

 

Затуй наивна съм навярно,

че чувствам днес най-нежен зов,

че търся искреност и вярност,

че вярвам в светлата любов.

 

Тя блясва пъстра. В две очи

крила разперва всяка мисъл,

там твоето "Обичам те" звучи.

То гордо е. Аз чувствам - имам смисъл.

 

Че плача знам, но океани

аз бих изплакала за теб,

че хиляди са кървавите рани

на индианеца, обикнал дива степ.

 

Прегръщам силните ти рамене,

целувам твоя лик, любов, и още,

промивам наранените ти колене,

очаквам нежните ни нощи.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Страшилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...