Тъй дълго лутах се във празнотата
на скучни дни и тъжна самота,
сред същностите сиви на тълпата
аз губех чувственост и чистота.
Затуй наивна съм навярно,
че чувствам днес най-нежен зов,
че търся искреност и вярност,
че вярвам в светлата любов.
Тя блясва пъстра. В две очи
крила разперва всяка мисъл,
там твоето "Обичам те" звучи.
То гордо е. Аз чувствам - имам смисъл.
Че плача знам, но океани
аз бих изплакала за теб,
че хиляди са кървавите рани
на индианеца, обикнал дива степ.
Прегръщам силните ти рамене,
целувам твоя лик, любов, и още,
промивам наранените ти колене,
очаквам нежните ни нощи.
© Мария Страшилова Все права защищены