23 oct 2008, 18:02

На Наско Капралов

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Животът е сцена, а ний сме актьори -

на гения Шекспир са тези слова.

Бих казала - ний сме тореадори,

животът арена е, вярвай в това.

Излизаме горди на тази арена

и вярваме в свойта щастлива звезда.

Подмамваме бика в горещата сцена -

нехаем,  че ние сме също в беда.

Взаимно се лъжем раздразнени, дразнещи -

танцуваме своя обречен балет.

Със ярост пред него размахваме плаща си,

жадувайки трижди да бъде проклет.

Целта си преследваме много нахъсани,

защото победа очакват от нас.

Едни ни оглеждат под вежди навъсено,

но други се радват и гледат в захлас.

За тези, които ни вярват, се борим

и стискайки зъби, вървиме напред.

За тях сме готови ний всичко да сторим,

на тях посветен е и този куплет.

Рискуваме всичко в битка неравна,

нанасяме рани, раняват и нас.

Победата в края е толкова славна,

че болката стихва в победния час.

Бикът е прободен, овации гръмват -

победителя всеки обича, нали?

Ликувай за кратко, преди да си тръгнат,

защото след туй ще е както преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ного истинско,браво,Бертичка
  • разбира се че не се сърдя и разбира се че имам какво да науча от Наско точно заради това че той е мой учител съветник и Приятел съм посветила това стихотворение на него естествено не мога да надскоча себе си но затова пък е от сърце и зная че той го оценява имам предвид жеста за стих зная мнението му както и за останалите
  • Берта, не се сърди, но има още много да учиш от Наско Капралов. В стиха ти има хубави мисли, но има и много стихоплетство. С времето ще изчистиш ненужното...
    Всички сме минали по този път. Нарича се себеусъвършенстване.
    И продължаваме да вървим...
  • "Излизаме горди на тази арена

    и вярваме в свойта щастлива звезда."

    Поздрав за теб и за Наско!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...