23 oct 2008, 18:02

На Наско Капралов

  Poesía » Civil
1.3K 0 4

Животът е сцена, а ний сме актьори -

на гения Шекспир са тези слова.

Бих казала - ний сме тореадори,

животът арена е, вярвай в това.

Излизаме горди на тази арена

и вярваме в свойта щастлива звезда.

Подмамваме бика в горещата сцена -

нехаем,  че ние сме също в беда.

Взаимно се лъжем раздразнени, дразнещи -

танцуваме своя обречен балет.

Със ярост пред него размахваме плаща си,

жадувайки трижди да бъде проклет.

Целта си преследваме много нахъсани,

защото победа очакват от нас.

Едни ни оглеждат под вежди навъсено,

но други се радват и гледат в захлас.

За тези, които ни вярват, се борим

и стискайки зъби, вървиме напред.

За тях сме готови ний всичко да сторим,

на тях посветен е и този куплет.

Рискуваме всичко в битка неравна,

нанасяме рани, раняват и нас.

Победата в края е толкова славна,

че болката стихва в победния час.

Бикът е прободен, овации гръмват -

победителя всеки обича, нали?

Ликувай за кратко, преди да си тръгнат,

защото след туй ще е както преди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ного истинско,браво,Бертичка
  • разбира се че не се сърдя и разбира се че имам какво да науча от Наско точно заради това че той е мой учител съветник и Приятел съм посветила това стихотворение на него естествено не мога да надскоча себе си но затова пък е от сърце и зная че той го оценява имам предвид жеста за стих зная мнението му както и за останалите
  • Берта, не се сърди, но има още много да учиш от Наско Капралов. В стиха ти има хубави мисли, но има и много стихоплетство. С времето ще изчистиш ненужното...
    Всички сме минали по този път. Нарича се себеусъвършенстване.
    И продължаваме да вървим...
  • "Излизаме горди на тази арена

    и вярваме в свойта щастлива звезда."

    Поздрав за теб и за Наско!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...