На Наско Капралов
Животът е сцена, а ний сме актьори -
на гения Шекспир са тези слова.
Бих казала - ний сме тореадори,
животът арена е, вярвай в това.
Излизаме горди на тази арена
и вярваме в свойта щастлива звезда.
Подмамваме бика в горещата сцена -
нехаем, че ние сме също в беда.
Взаимно се лъжем раздразнени, дразнещи -
танцуваме своя обречен балет.
Със ярост пред него размахваме плаща си,
жадувайки трижди да бъде проклет.
Целта си преследваме много нахъсани,
защото победа очакват от нас.
Едни ни оглеждат под вежди навъсено,
но други се радват и гледат в захлас.
За тези, които ни вярват, се борим
и стискайки зъби, вървиме напред.
За тях сме готови ний всичко да сторим,
на тях посветен е и този куплет.
Рискуваме всичко в битка неравна,
нанасяме рани, раняват и нас.
Победата в края е толкова славна,
че болката стихва в победния час.
Бикът е прободен, овации гръмват -
победителя всеки обича, нали?
Ликувай за кратко, преди да си тръгнат,
защото след туй ще е както преди.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
