На Него
Шантава съм ти малко, това ми е ясно.
Но така ти се иска да приличаш на мене,
да играем на вечност, която тъй бясно
излапва изтичащото ни време.
Ще приседна за почивка в очите ти,
а ти ще се преструваш, че ме няма.
Ще поиграя на домино със съзите ти,
дето преглъщаш в усмивка припряна!
И така и двамата ще се правим, че не виждаме
как аз в синьото на очите ти киселея,
как мост се ражда, в страст щом прииждаме,
като се разминем - ще се засмея!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
