mimeto-iv (Мими Иванова)
33 349
28 abr 2006, 9:45

НА НЕЯ 

  Poesía
1002 0 11
                НА НЕЯ

Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам.
И само миналото вижда Тя ,
забравила че да живее продължава ,
а в вазата стоят повехнали цветя
при все че лято наближава.
И всичко пусто е , и няма обич ,
душата продължава да кърви ,
а Тя сама и с болка във гърдите
ще трябва своя път да продължи.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжен стих Миме..много тъжен..!Поздрави!
  • Първото стихотворвние което наистина ми напълни душата! ПОздравляния продължавай така
  • Благодаря искрено на всички!Подкрепата ви значи толкова много за мен
  • "...душата продължава да кърви ,
    а Тя сама и с болка във гърдите
    ще трябва своя път да продължи..."
    Самата истина за живота!

  • Дано както си върви сама по пътя да срещне някой който да и прави компания. Това са моите пожелания за твоята героиня.Дано компанията и да е забавна за да разсее тъгата и,и се надявам всичко да се оправи.
    Просто много взех присърце тази твоя героиня ,тъжна съдба и сякаш образа и оживява с тези редове.
  • Хубаво е,Мими!
    Тя душата носи на всичко!
  • НЕВЕРОЯТНО Е!Наистина тъжно,но и много красиво!Поздрав!/6/
  • Миме, много е...Великолепно е!!!
    Поздрав!!!
  • Блгодаря ви много! Прегръщам ви!
  • И на мен ми харесва, Мими!Поздрав!
  • Еми човек за хубавото неможе да си криви душата ... просто е прекрасно
Propuestas
: ??:??