mimeto-iv (Мими Иванова) mimeto-iv (Мими Иванова)
33
28 abr 2006, 9:45

НА НЕЯ

  Poesía
1.3K 0 11
                НА НЕЯ

Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам.
И само миналото вижда Тя ,
забравила че да живее продължава ,
а в вазата стоят повехнали цветя
при все че лято наближава.
И всичко пусто е , и няма обич ,
душата продължава да кърви ,
а Тя сама и с болка във гърдите
ще трябва своя път да продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Тъжен стих Миме..много тъжен..!Поздрави!
  • Морещица (Ивелина Балабанова)
    Морещица (Ивелина Балабанова)
    Първото стихотворвние което наистина ми напълни душата! ПОздравляния продължавай така
  • mimeto-iv (Мими Иванова)
    mimeto-iv (Мими Иванова)
    Благодаря искрено на всички!Подкрепата ви значи толкова много за мен
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    "...душата продължава да кърви ,
    а Тя сама и с болка във гърдите
    ще трябва своя път да продължи..."
    Самата истина за живота!

  • Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
    Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
    Дано както си върви сама по пътя да срещне някой който да и прави компания. Това са моите пожелания за твоята героиня.Дано компанията и да е забавна за да разсее тъгата и,и се надявам всичко да се оправи.
    Просто много взех присърце тази твоя героиня ,тъжна съдба и сякаш образа и оживява с тези редове.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0