На Никулден

    На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:

  - Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям рибарник - риба в него колко щеш. Ще ти дам един живарник - с него риби да гребеш!

     Вълчо беше много гладен и от раз се съгласи в уважавания празник с мрежа риба да лови. Бързо стигнаха до вира. Той пък беше заледен! Лиса - без да се травмира - тръгна по леда студен. Там и миг не се забави, врътна сложен пирует, кръгла дупка тя направи върху хлъзгавия лед. Вълчо странно се изкашля, Лиса пък му заяви, че с живарник на опашка той шарани ще лови.

      Но вълкът не беше глупав - много приказки бе чел. Мисли цели пет минути като стар брадат козел. Той приклекна много ниско пред отвора на леда и отвърна:

   - Кума Лисо, няма риби да ловя! Твойта схема е чудесна, в риболова ти си цар. Със опашката си лесно ще излъжеш всяка твар. Аз пък ще те охранявам от отсрещната върба. Вирчето ще наблюдавам, да не дойде горския.

    Лиса беше с хитри нрави, но след тези новини хитростите си забрави - с Вълчо тя се съгласи. Клекна над самата дупка, със опашка във вода, и след… двадесет минути рибка клъвна я в леда! Лиса почна да я дърпа, смяташе, че е шаран, че е вече вързан в кърпа за вечерята с Вълчан. Но опашката на Лиса тежък лед я бе обвил! Тя от ужас се стъписа - Вълчо беше се покрил!

      В този миг откъм гората горският се появи. С ловна пушка във ръката към рибарника зави. Мигом Вълчо се събуди под отсрещната върба, храбростта му се пробуди - Кума Лиса бе в беда. Скочи смело сред върбите пред опасния ловец. Плю си мигом на петите и побегна надалеч. Близо… осемстотин метра бяга в гъстите гори, към далечни две пътеки - горския да отклони. А в това не кратко време Лиса някак си успя над леда да се съвземе и да хукне към брега.

    Дълго бяга през гората, стигна вълчовия дом - бе с проскубана опашка, а в ръцете - с едър сом. Вълчо също се домъкна след минути, изтощен. Зяпна в сома и… преглътна: „Хубав стана този ден!“

     И Лисана на Никулден сом изпържи вечерта. С Кумчо Вълчо се прегърна - край богатата софра.

Юри Йовев

по Ран Босилек