На Офелия

ScarletSun (Мария)
125 49

14 abr 2012, 11:30

Poesía » Otra

445 0 2

Тя ще се изгуби като птица,

потърсила на грешно място дом.

Погребана макар като девица,

не ще намери никога подслон.

Безмълвно ще ù изгорят крилете

и Бог ще вземе туй, що ù е дал.

До гроба я отведоха мъжете -

баща и брат, и буен бъдещ крал.

За любовта погребаната жрица

посрещам в моя уж модерен век.

Тя таз любов ни взима все под прицел,

а казват, тя те правела човек.

Отказвам се, превръщам се в Офелия.

(Без целия трагичен елемент -

тя бе свободна, щом вълните взели я,

а аз ще бъда като от цимент).

От любовта, уплашена, ще бягам,

затворена за нея с катинар,

докато тя не ме настигне, безпощадна -

щом нямам избор, сама ще се предам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.