На Офелия
Тя ще се изгуби като птица,
потърсила на грешно място дом.
Погребана макар като девица,
не ще намери никога подслон.
Безмълвно ще ù изгорят крилете
и Бог ще вземе туй, що ù е дал.
До гроба я отведоха мъжете -
баща и брат, и буен бъдещ крал.
За любовта погребаната жрица
посрещам в моя уж модерен век.
Тя таз любов ни взима все под прицел,
а казват, тя те правела човек.
Отказвам се, превръщам се в Офелия.
(Без целия трагичен елемент -
тя бе свободна, щом вълните взели я,
а аз ще бъда като от цимент).
От любовта, уплашена, ще бягам,
затворена за нея с катинар,
докато тя не ме настигне, безпощадна -
щом нямам избор, сама ще се предам.
© Мария All rights reserved.
