4 ago 2008, 6:21

На оная с косата

  Poesía
1.4K 0 6
Толкова силно те жадувам,
(че готова съм лудост да направя)
понякога си мисля, че сънувам
искам, но не мога аз да те забравя.
Ти си с нея и това ме подлудява
(гледам се и не мога да се позная),
че ще бъде дълго с теб, тя се заблуждава,
ето, още сега на "Вас" ще сложа края.
Тази моя обич болест е
и само ти можеш да ме излекуваш,
за трохички обич пак моля се,
още спомням си как целуваш...
За пореден път показваш ми вратата,
не искаш твоята любов аз да бъда,
с презрение разкъсваш ми душата,
друга си избрал за твоята съпруга.
Но мойта ревност излиза на дневен ред
и по пътя си всичко помита,
всичко ще направя тя да не е с теб...
(моята любов като ураган връхлита)
Не мога да намеря аз покой,
докато искаш тя да е до теб "Жената",
или ти ще бъдеш мой,
или на оная с косата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...