Aug 4, 2008, 6:21 AM

На оная с косата

  Poetry
1.4K 0 6
Толкова силно те жадувам,
(че готова съм лудост да направя)
понякога си мисля, че сънувам
искам, но не мога аз да те забравя.
Ти си с нея и това ме подлудява
(гледам се и не мога да се позная),
че ще бъде дълго с теб, тя се заблуждава,
ето, още сега на "Вас" ще сложа края.
Тази моя обич болест е
и само ти можеш да ме излекуваш,
за трохички обич пак моля се,
още спомням си как целуваш...
За пореден път показваш ми вратата,
не искаш твоята любов аз да бъда,
с презрение разкъсваш ми душата,
друга си избрал за твоята съпруга.
Но мойта ревност излиза на дневен ред
и по пътя си всичко помита,
всичко ще направя тя да не е с теб...
(моята любов като ураган връхлита)
Не мога да намеря аз покой,
докато искаш тя да е до теб "Жената",
или ти ще бъдеш мой,
или на оная с косата!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...