30 oct 2022, 10:00  

На Онзи свят 

  Poesía » Filosófica
291 4 4

На Моми

 

Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е.


И може би усмихваш се сега, където и да си... Това не зная,

разбиращо и с мъничко тъга, че знаеш на земята бил е раят.
А аз пък... Все така съм си мъник, мечтая все да стана по-голяма.
И чувам нощем стария скептик: —" Живей сега, че може рай да няма..."

 

Аз вярвам, че го има, но къде? Небето днес е сгърчено и тъжно,
пореден самолет сега краде, от слънчевата, златната окръжност...
Ти спиш сега необичайно тих, аз тихичко с иконата говоря...
И търся рай в поредния ми стих. На Онзи свят са всички мъдри хора...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лиде, Мини, благодаря ви! "Пет пари не давам за ада и рая. Бих предпочел да угася огъня в ада и да подпаля рая, та хората да обикнат Бога не за друго, а заради самата любов." - Елиф Шафак
  • Раят не е интересно място. Ще ти стане скучно. Като няма проблеми, няма за какво да се пише. Мое лично мнение.
  • Пак си сътворила нещо прекрасно, Наде! Прегръдка!
  • Думите те обичат и те слушат. Поздрави, Наде!
Propuestas
: ??:??