На Онзи свят
На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е.
И може би усмихваш се сега, където и да си... Това не зная,
разбиращо и с мъничко тъга, че знаеш на земята бил е раят.
А аз пък... Все така съм си мъник, мечтая все да стана по-голяма.
И чувам нощем стария скептик: —" Живей сега, че може рай да няма..."
Аз вярвам, че го има, но къде? Небето днес е сгърчено и тъжно,
пореден самолет сега краде, от слънчевата, златната окръжност...
Ти спиш сега необичайно тих, аз тихичко с иконата говоря...
И търся рай в поредния ми стих. На Онзи свят са всички мъдри хора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
