В края съм на пътя, а ти в началото на друг,
блуждаещ поглед в някой ъгъл, откъснат и безшумен звук.
Влизам в светлината тъмна, заслепен от суета,
до тебе сгушен ще осъмна, пак посрещнах пролетта.
Загадки и въпроси много - търся отговори в теб,
лице назаем всеки носи, а истинска ли си ти с мен...
Остаряло е дървото, разлистено преди,
събира пак животът разделените съдби.
Всеки чака на опашка - за обич се е наредил,
в ръката с малка чашка, някой, някого вредил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse