28 окт. 2008 г., 22:34

На опашка за обич

830 0 7
В края съм на пътя, а ти в началото на друг,
блуждаещ поглед в някой ъгъл, откъснат и безшумен звук.
Влизам в светлината тъмна, заслепен от суета,
до тебе сгушен ще осъмна, пак посрещнах пролетта.
Загадки и въпроси много - търся отговори в теб,
лице назаем всеки носи, а истинска ли си ти с мен...
Остаряло е дървото, разлистено преди,
събира пак животът разделените съдби.
Всеки чака на опашка - за обич се е наредил,
в ръката с малка чашка, някой, някого вредил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...