20 ago 2006, 23:21

На паважа

  Poesía
730 0 0
Ти ме гледаш от плаката-
аз те гледам от паважа.
В тебе виждам не жената,
а…-не исках да го кажа,
но мастилени зеници
лесно истини понасят-
целулозна хубавице,
в тебе виждам макиажа.
Печатарят доловил е
материалната изгода
да изглеждаш адски стилно,
да налагаш секси-мода.
Гланцовата ти усмивка
спира погледи оловни
с дяволитата извивка
на чертите си отровни.
Слънцето ехидно грее-
днеска си го заслепила.
Знае то - ще избелееш,
с некролога ще се слееш
и ще свърши твойта сила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...