valia1771 (Ивон)
371 11611
1 may 2011, 22:04

На перона 

  Poesía » De amor
1806 0 59

 

Пак изпуснах щастливия влак,

под носа ми току-що замина,

машинистът, надул саундтрак,

ми помаха за сбогом и смигна.

 

На перона останах сама,

с десет куфара, чанти, багажи,

неочаквано дъжд заваля,

гарга рошава кацна ми даже.

 

Млад стрелочник към мене върви

в униформа и златни нашивки,

във ръката му палка блести,

гледа ме със виновна усмивка.

 

- Казаха, че редовен е бил,

винаги е пристигал навреме,

как така изведнъж подранил,

в този дъжд накъде да поема.

 

А предишния път закъсня,

сто години го чаках да мине,

свърших толкова много неща,

и ето нà, пак се разминахме.

 

- Съжалявам, госпожо Ивон,

че на вас все така ви се случва,

каня ви в Ресторанта-вагон,

да обядвам все сам ми е скучно.

 

Имам блага ракия първак,

че сте цялата мокра до кости,

ще си бъбрим до другия влак,

цял живот си мечтая за гости...

 

- Ах!

 

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??