На перона
Пак изпуснах щастливия влак,
под носа ми току-що замина,
машинистът, надул саундтрак,
ми помаха за сбогом и смигна.
На перона останах сама,
с десет куфара, чанти, багажи,
неочаквано дъжд заваля,
гарга рошава кацна ми даже.
Млад стрелочник към мене върви
в униформа и златни нашивки,
във ръката му палка блести,
гледа ме със виновна усмивка.
- Казаха, че редовен е бил,
винаги е пристигал навреме,
как така изведнъж подранил,
в този дъжд накъде да поема.
А предишния път закъсня,
сто години го чаках да мине,
свърших толкова много неща,
и ето нà, пак се разминахме.
- Съжалявам, госпожо Ивон,
че на вас все така ви се случва,
каня ви в Ресторанта-вагон,
да обядвам все сам ми е скучно.
Имам блага ракия първак,
че сте цялата мокра до кости,
ще си бъбрим до другия влак,
цял живот си мечтая за гости...
- Ах!
© Ивон All rights reserved.
