На Пламс
Нощ се спуска над града,
по улиците плъзват сенки.
Хора бързат към дома,
отекват по паважа стъпки.
Постепенно всичко опустява,
унася се във сън града.
И ето някой се задава,
но не бърза към дома.
Това съм аз и бързам,
че лудо времето напредва,
а страх ме е да не закъснея ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse