12 nov 2009, 1:36

На по-бившия, бившия, настоящия и бъдещия ми...

1.2K 0 0

Знаеш мили думи да изричаш,
да ме караш да се чувствам прекрасно,
но умело мрежата си ти оплиташ,
а казваш после, че било заразно.

Гледаш със любов във твоите очи,
усмихваш се тъй нежно...
дори понякога отронваш по няколко сълзи,
а на мен направо ми е смешно!

Съдиш ме, че си говоря с Онзи...
Другия пък го заглеждам!
Описваш всичко в разни прози,
които трябва нощем да преглеждам.

Мислиш, че не виждам как поглеждаш
някоя красавица, която подминава,
но ми е все тая коя ще загледаш...
Това впечатления в мен не оставя!

Приказваш ми след пет години
колко щастливи бихме били,
но не се замисляш, че тогава
възможно е да сме сами.

Предполагам, че след толкова време
ще се правя, че не те познавам...
Та нали жените сме били коварни!
Е... аз жена оставам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...