2 dic 2007, 13:48

На поета

  Poesía » Otra
1.3K 0 16


В разцвета съзвучие, поете,
синева си,
която може да
бъде докосната
чрез
прекосяване - просторите.
Трептиш, там
високо
в небосводите,
излъчваш поетична светлина.
Обаяние...
    художествено
Мисълта ти -
мъдра,
съхраняваща духовността.
Сияние си, ти,
поете,
по бели, бели гълъби
изпращаш нам вечността.
А те не губят се,
поете,
а право в сърцето
сбират се стихиите.
Непреходно е.
Това са те -
птичите
полети -
устремените.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...