На поета
В разцвета съзвучие, поете,
синева си,
която може да
бъде докосната
чрез
прекосяване - просторите.
Трептиш, там
високо
в небосводите,
излъчваш поетична светлина.
Обаяние...
художествено
Мисълта ти -
мъдра,
съхраняваща духовността.
Сияние си, ти,
поете,
по бели, бели гълъби
изпращаш нам вечността.
А те не губят се,
поете,
а право в сърцето
сбират се стихиите.
Непреходно е.
Това са те -
птичите
полети -
устремените.
© Любослава All rights reserved.
