6 jun 2008, 12:34

На поклонение пред теб

  Poesía
799 0 7
Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни,
ни очите ти - две капчици роса,
ни ръцете ти - изящни и изкусни,
ни косите ти - пречистили дъжда.
Не съжалявам, че се влюбих. Ах, със болка
днес разбирам колко те обичам,
колко си ми нужна, но, уви, и колко
в любовта си вече ставам патетичен.


Прекланям се пред твоята сетивност -
рано осъзна, че съм негоден.
Щом красивото превърна се в противно,
безмилостно със поглед го прободе.
Щом очите ми, които бяха огън,
превърнаха се в пепел и във прах -
не се замисли ти и каза: "Сбогом" -
а аз от болка и от горест онемях,
както славей, който в ранното ни утро
е забравил да ни пее с своя глас.
Не повтаряй, че си тръгваш, мила, чух те -

сам ще си замина аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...