На поклонение пред теб
Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни,
ни очите ти - две капчици роса,
ни ръцете ти - изящни и изкусни,
ни косите ти - пречистили дъжда.
Не съжалявам, че се влюбих. Ах, със болка
днес разбирам колко те обичам,
колко си ми нужна, но, уви, и колко
в любовта си вече ставам патетичен.
Прекланям се пред твоята сетивност -
рано осъзна, че съм негоден.
Щом красивото превърна се в противно,
безмилостно със поглед го прободе.
Щом очите ми, които бяха огън,
превърнаха се в пепел и във прах -
не се замисли ти и каза: "Сбогом" -
а аз от болка и от горест онемях,
както славей, който в ранното ни утро
е забравил да ни пее с своя глас.
Не повтаряй, че си тръгваш, мила, чух те -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни,
ни очите ти - две капчици роса,
ни ръцете ти - изящни и изкусни,
ни косите ти - пречистили дъжда.
Не съжалявам, че се влюбих. Ах, със болка
днес разбирам колко те обичам,
колко си ми нужна, но, уви, и колко
в любовта си вече ставам патетичен.
Прекланям се пред твоята сетивност -
рано осъзна, че съм негоден.
Щом красивото превърна се в противно,
безмилостно със поглед го прободе.
Щом очите ми, които бяха огън,
превърнаха се в пепел и във прах -
не се замисли ти и каза: "Сбогом" -
а аз от болка и от горест онемях,
както славей, който в ранното ни утро
е забравил да ни пее с своя глас.
Не повтаряй, че си тръгваш, мила, чух те -
сам ще си замина аз...
© Валери Шуманов All rights reserved.
