Коленича аз пред твоята способност -
да различиш измамника във мен.
Срам ме е - така е неудобно
да те моля да се върнеш. Ала не -
не мога да забравя твойте устни,
ни очите ти - две капчици роса,
ни ръцете ти - изящни и изкусни,
ни косите ти - пречистили дъжда.
Не съжалявам, че се влюбих. Ах, със болка
днес разбирам колко те обичам,
колко си ми нужна, но, уви, и колко
в любовта си вече ставам патетичен. ...