17 nov 2005, 22:07

На помощ викам моя Бог

  Poesía
1.3K 1 0



Хаос, караници, нерви похабени.
Семейството ми, като че ли се разпада...
А нейде дяволи засмени
палят жертвената клада...

Не ми позволяват да си поема дъх,
уморяват ме с различни проблеми.
Разрухата в живота ми взема връх,
не ми помагат математическите теореми.

Не осъзнавам какво правя, но знам,
че става нещо страшно, демонично.
Никой на мое място не би се справил сам
с това разцепление чудовищно и хаотично.

За туй на помощ викам Бог
- милостив, добър и ведър.
Но Бог и решителен и строг
-могъщ и безкрайно щедър.

Той на помощ ще ми се притече,
от калта и тинята ще ме извлече.
А аз ще му остана вярна
и до веки безмерно благодарна. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Н Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...